"Ctrl" и "+" - уголемяване на шрифта, "Ctrl" и "-" - смаляване на шрифта.
Качествата на всяка минерална вода се определят от нейната обща минерализация и от концентрацията на отделните компоненти в нея. През 2013 г. EFSA (Европейската агенция за безопасност на храните) определи за адекватен дневен прием на флуор (F) количеството от 0.05 mg/kg телесно тегло от всички източници – хранителни и нехранителни (вода, храни, напитки, паста за зъби, въздух и др.).
Последните препоръки на СЗО (Световната здравна организация) и EFSA (Европейската агенция за безопасност на храните) от 2017 г. за среден дневен прием на вода са съответно: за жените на възраст над 14 г. - 2 литра (старата препоръка беше 2,7 л/ден), а за мъжете над 14 г. – 2,5 литра (старата препоръка беше 3,7 л/ден). Вижда се, че количествата са снижени значително за последните 12 години, което означава, че „истината“ е една постоянно местеща се мишена. В тези количества, естествено, се включва и водата, съдържаща се в приетите за едно денонощие плодове, зеленчуци, супи, чай, мляко и всички други видове течности.
Много хора се стараят да спазват старите препоръки (още не знаят за новите), но доста малко са онези, които се замислят за веществата, разтворени във водата и поглъщани заедно с нея.
Общата минерализация е количеството на всички разтворени във водата вещества, които са предимно соли. Измерва се в милиграми на 1 литър [mg/l] или [mg/дм3]. Може да се превърне в грамове на 1 литър [g/l] или [g/dm3], като връзката е следната: 1000 mg/l = 1 g/l. Понякога се използва и ознечението ppm (parts per million). Tрябва да се знае, че 1 ppm = 1 mg/l.
Солите са химични съединения, които са съставени от йони, свързани помежду си с йонни връзки. Във воден разтвор солите са разделени на метални или амониеви положителни катиони и киселинни отрицателни аниони.
Смеси на много различни йони в разтвори като минералната вода обикновено не образуват ясно обособени соли след изпаряване на водата. След изпаряване на водата, от разтворените в нея йони, се образуват твърди вещества с кристална структура, които се наричат минерали. Именно чрез количествата на тези минерали се описва съставът на водата.
Минерализацията не е сухия остатък. Методиката за определяне на сух остатък е такава, че летливите органични съединения, разтворени във водата, не могат да се отчетат. Общата минерализация и сухият остатък могат да се различават, но не повече от 10%.
Прекалено меката вода, дестилираната вода, водата, получена по метода на обратната осмоза, не са полезни за човешкия организъм. Тяхната постоянна употреба води до нарушаване на солевия баланс и отмиването от организма на необходимите химически вещества.
Водата за питейно-битови нужди (от водопровода) е с минерализация под 50 mg/l, но даже там, където има изградени пречиствални станции, съставът й зависи много от състоянието на тръбопроводната мрежа. В крайна сметка, всеки, който се съмнява в качествата на своята вода, може да използва филтрираща система, ако желае да пие чиста вода.
Минералните води, подходящи за пиене, са с минерализация под 500 mg/l = 0,5 g/l. Тази минерализация се приема за ниска.
Mинерализация над 1500 mg/l = 1,5 g/l е висока и съответната вода не се препоръчва за пиене.
Солеността на Черно море е 17 g/l (предимно NaCl), значително по-ниска от средната за океаните - 35 g/l. Морската вода е негодна за пиене, поради високото съдържание на соли, за чието извеждане от организма е необходимо по-голямо, отколкото изпитото количество вода. Ако няколко дни се пие само морска вода, настъпва бързо отравяне на организма. По същия начин, но не така бързо, действуват върху организма и минералните води с висока минерализация - бавно и незабележимо, както тровенето със сол, алкохол, захари, наситени мазнини, хидрогенирани масла и др.
В различни сайтове в Интернет е плъзнала информация, че минерализация до 10-15 g/l е умерена, а висока е от 10-15 g/l нагоре. Това явно е резултат от неправилно позициониране на десетичната точка. Разпространяването на такава фалшива информация е много опасно - 15 g/l означава, че в 1 литър вода са разтворени една супена лъжица соли, почти както в морската! Ясно е, че такава вода е абсурдно да бъде консумирана, но някои хора се подвеждат от публикуваната информация и считат, че вода с минерализация 2 – 3 g/l е идеална за пиене, което не е вярно. Много е жалко, когато човек уврежда здравето си поради „печатна грешка“.
Tермалните извори в Сандански са известни и ценени още от римско време. Те са разположени на двата бряга на река Бистрица. Температурата им е различна и достига до 83 градуса по Целзий. Минерализацията, както и химичният състав на водите от различните източници са почти еднакви, като се менят във времето. Конкретно източникът "Мирото" има следния основен химичен състав:
F (флуор) - 6.0 mg/l
Cl (хлор) - 15.6 mg/l
SO4 (сулфати) - 132.9 mg/l
HCO3 (хидроген карбонати) - 228.8 mg/l
Na (натрий) - 157.6 mg/l
K (калий) - 2.55 mg/l
Ca (калций) - 6.3 mg/l
Mg (магнезий) - 0.04 mg/l
H2SiO3 (метасилициева киселина) - 80.6 mg/l
M (oбща минерализация) - 656 mg/l
Химичният състав на бутилираните води е изписан върху етикета им, а основният химичен състав на минералните води от всички източници по течението на р. Струма в Благоевградска област могат да се видят тук: https://mineralnivodi.wordpress.com/
Общата минерализация е съвсем груба характеристика за качествата на една вода. Всяка отделна съставка може да направи водата полезна или опасна за човешкото здраве, в зависимост от концентрацията й.
Флуорът (означава се с F, на латински: Fluorum от fluere - тече) е силно токсичен бледожълт газ с остра задушлива миризма. Много години били необходими, за да може този елемент да бъде изолиран, поради неговата изключителна реактивност. Съществува в състава на различни съединения, наречени флуориди.
В руския и някои други езици се нарича „Фтор“ (от древногръцкото Φθορος — разрушение).
В зъбния емайл и в костите доминира образуваният от калций и фосфор минерал, наречен хидроксиапатит. С участието на флуора, този минерал се преобразува в друг – флуорапатит (флуорхидроксиапатит), който прави костите и зъбите по-здрави и служи като силна бариера срещу бактериите. Това е може би основната роля, която флуорът играе. При недостатъчна концентрация на флуор флуорапатитът се преобразува обратно в хидроксиапатит и емайлът отново става по-слаб. Тогава бактериите, съдържащи се в слюнката и в зъбната плака (особено при консумацията на киселинни храни – напр. рафинирана захар и др.) бавно започват да разграждат хидроксиапатита до образуването на кариес.
След откриването в първата половина на XX век, че флуорът прави зъбите по-устойчиви на киселинно въздействие и респективно намалява риска от кариеси, а по-късно и че той въздейства директно върху микроорганизмите в устната кухина, интересът към използването на флуора за превенция на кариеса нараства.
Скоро след това, обаче, се установява, че флуорът не подлежи на физиологичен контрол от различните системи в организма. При неговия прием голяма част се отлага и натрупва в костите и зъбите, по-малка част – в различните органи и тъкани и останалата част се изхвърля чрез бъбреците, потта и фекалиите. Установява се също, че флуорът преминава през плацентата и достига до плода, както и че се пренася с кърмата в концентрации, сходни с тези в кръвта.
Зъбната флуороза е резултат от завишен прием на флуор по време на развитието на зъбите при децата във възрастта до около 8 години. Това води до промени в зъбния емайл, изразяващи се в появата на светли и тъмнокафяви петна.
Скелетната флуороза е коварно заболяване, което се развива постепенно в резултат от хроничния завишен прием на флуор и натрупването му в костите и ставните структури. Първоначално то протича без симптоми, но в последващите стадии се появяват оплаквания от непостоянни болки, ставна скованост, мускулна слабост, главоболие, коремни болки и др., докато се стигне до декалциране на костите, остеосклероза с повишен риск от счупвания, засягащи костите и прешлените, като за това заболяване понастоящем няма лечение.
Нескелетната флуороза се характеризира с натрупването на флуор в тъканите на различни органи, където той упражнява негативно въздействие върху техните нормални физиологични функции. Резултатът е появата на сериозни отклонения в здравния статус на организма. Най-често засегнати са аортата, сърцето, белите дробове, далака, бъбреците, мозъка, щитовидната жлеза и др.
Флуорът е широко разпространен с различни концентрации в скалите и почвите в целия свят. Основните източници на флуор за хората, животните и растенията са водата и почвите, върху които се отглеждат храните. По принцип повърхностните води са по-бедни на флуор, докато съдържанието му в подпочвените води обикнвено е по-високо, поради завишеното му извличане от скалите. Съществуват региони в света, където както водите, така и почвите са с по-високи концентрации на флуор. Като примери могат да бъдат посочени отделни обширни региони в Азия, Близкия изток, Африка и др.
Предвид наличието на множество региони в Китай с високо съдържание на флуор във водата и почвите, китайски изследователи първи започват да проучват връзката между завишения прием на флуор и причинените от това щети върху интелектуалния капацитет на децата, родени и живеещи в тези региони. Заключението им е, че питейната вода с концентрация на флуор по-висока от 1 mg/l влияе негативно върху интелектуалното развитие на децата.
В България в питейната вода не се добавя флуор, но има немалък брой източници на подпочвени води с повишено съдържание на флуор, което може да доведе до рискове за здравето, както от пиенето им, така и от използването им при отглеждането на различни храни.
Според EFSA флуорът не притежава установени незаменими функции, свързани с растежа и развитието на човека. Също така липсват данни, показващи наличието на флуорен дефицит. СЗО препоръчва за целите на профилактиката на кариеса да се използват флуор съдържащи продукти за локално приложение.
През 2013 г. EFSA (Европейската агенция за безопасност на храните) определи за адекватен дневен прием на флуор количеството от 0.05 mg/kg телесно тегло от всички източници – хранителни и нехранителни (вода, храни, напитки, паста за зъби, въздух и др.). Така определеният адекватен прием е валиден за хората от всички възрасти, както и за бременните жени и кърмачките, като при тях се взема предвид теглото им преди бременността.
За човек с тегло 60 kg адекватният дневен прием на флуор е 60 х 0.05 = 3 mg. Ако такъв човек пие по 1 l минерална вода на ден с концентрация на флуор 6 mg/l, той приема двойно повече от адекватното количество, без да се смята флуорът, приет чрез храната и пастата за зъби.
Някои храни, като например китайският чай, притежават свойството да натрупват в себе си значително по-високи концентрации на флуор, което води до риск при неговата постоянна и завишена консумация. При изследване на предлаганите във Великобритания видове чай се установява, че концентрацията на флуор в тях варира от 93 mg/kg до 820 mg/kg суха маса, като в по-евтините видове чай, съдържащи повече стари листа, наличието на флуор е по-високо. Така в 1 l запарка от последните се установява количество на флуор от 3.6 mg/l до 7.96 mg/l. Ако човек, тежащ 70 kg, изпива 1 l от този чай за денонощие, то той поема по-високо от определеното от EFSA адекватно количество флуор. А какво би се получило, ако чаят се приготвя с минерална вода и човекът си мие зъбите с паста, съдържаща флуорид?
Споделяне във Facebook